Медицински проблеми

Трябва да се знае, че съществуват все още редица нерешени медицински проблеми, свързани с диагностично – лечебния и профилактичен алгоритъм. Проблемите са международни и имат национални особености, свързани с начина на живот, хранене, околна среда. Решаването им до голяма степен зависи от здравната и социална политика. В нашата страна в периода на преход след 1989 г. се наблюдава отсъствие на реални изследователски програми, свързани със системното проучване на Атопичните заболявания в детска възраст. Този “вакуум” частично може да бъде запълнен от осъщественото значимо лонгитодинално проучване от д- р Илиев и сътр. – 1999- 2009 г. при 1150 деца от 6- месечна възраст до 18- годишни /периода на детството/. Резултатите са изложени в тази Монография и хвърлят светлина за реалната роля и място на Атопията в заболеваемостта при ЧБД /всички периоди на детството/.

Особено внимание заслужават резултатите, показващи реална алтернатива за превенцията на БА при ранно и успешно лечение на АРС при малките деца /под 3- 4- годишна възраст/ и спиране на “атопичния марш”. Доказва се възможността да “спасим” от 40% до 60 % от бъдещите хронично болни деца с БА /стр. . . /.

Това е нашият отговор на програма 7- ма /2007 г. / и загрижеността на Европейския парламент в борбата с Атопичните заболявания на 21 век. Хипердиагностиката на БА в нашата страна при децата в ранна детска възраст е голяма и изчерпва и ограничените средства на НЗОК /9, 10/.

Никой не знае точния брой на тези деца, но вероятно се касае за 400 000 реално болни и показва значимостта на разглеждания проблем.

Еволюцията на алергичните заболявания в последните години, постигнатото в клиничната и научни области, както и отговора на новите предизвикателства са дискутирани на ХХV конгрес на Европейската Академия по Алергология и Клинична Имунология /ЕААКИ/ във Виена- м. юни 2006 г.

Основни акценти

– Проведени са обширни дебати върху резултатите от Епидемиологичните проучвания в светлината на Хигиенната хипотеза. В резултат се обсъждат мерки за редукция на инфекциозните заболявания в ранна детска възраст. Те са асоциирани, взаимообвързани и фактор в тенденцията за увеличение на атопичните заболявания.

– Друга особено важна насока е набелязване на стратегически план за алергопревенция: първична профилактика- намаляване на алергенната експозиция в околната среда; вторична профилактика чрез мероприятия за провеждане на естественото хранене при новородените. Изтъкване важната имунопротективна роля на майчината кърма. Prof. Johanson /Sweden/ обобщава постигнатия прогрес в научната област и значимите резултати от проучванията през ХХ век, като по- голямо внимание се обръща на фундаменталното значение на Иг Е медиираните алергични реакции, клетъчно медиирани имунни реакции, комплекс от взаимодействия, характеристика на клиничната картина на алергичните реакции.

– Необходимост от нови терапевтични, ефективни лечебни подходи с доказани имуномодулиращи възможности, използване на Иг Е моноклонални антитела и използване на активността им за блокиране на специфичните рецептори.

– Развитие на методи за получаване на реномбинантни алергени за диагностични и лечебни цели.

Според Prof. Valovirta /Finland/ резултатите и ефективността на антиалергичния подход се преценява по постигнатото качество на живот. За Prof. U. Wahn /Germany/ особено важно е да не се забравя, че Алергичните заболявания се проявяват много рано, в повечето случаи в ранното детство. Това с особена сила важи за съществуващата практика и подход при малките деца. Ранната диагностика все още е добро пожелание, показва опитът на автора.

Айсберг-а Атопиа

През последните години има сигнификантни данни за съотношението между сенсибилизираните деца, които могат да имат статус на ремисия или настъпила “толерантност” без медицинска намеса в сравнение с тези, които извървяват пътя на “атопичен марш” с хронично рецидивиращ ход на заболяването през целия живот /1/. Детската алергия има специфични особености /възрастови периоди, степен на зрялост на имунната система, отглеждане в селски или градски условия, географски и икономически условия/ и изисква участниците в медицинските програми да познават тези особености, като в методичния подход трябва да влиза ранна диагностика на първите прояви на атопия или определяне на степента на риска от развитие на атопия при деца с фамилна обремененост /6, 15, 57/. Това дава шанс за увеличаване ефективността на превантивните програми и своевременното ефективно лечение във фаза моноалергия и сенсибилизация за постигане на “имунна толерантност”.

По този начин може да бъде прекъснат пътя на “атопичен марш”, водещ до прогресивно увеличаване на броя деца и възрастни с алергични заболявания. Въз основа на постигнатото от реализираната изследователска програма д- р Илиев споделя с вас: друго важно условие е да се знае, че сенсибилизацията е процес, който прилича на “айсберг”, а видимата над повърхността част са изявените симптоми. Те са причина да се потърси лекарска помощ. Лекарят трябва да познава характеристиката на проявите на атопия и да пристъпи към цялостно изясняване на фазата и степента на сенсибилизация, броя възможни алергени, довели до изява на една или друга форма на атопия. Това е по- важната скрита част от “айсберга”- АТОПИЯ.

Не трябва никога да се подценява факта, че атопията е ПРОЦЕС и “МОЗАЙКА”, започващи най- често в кърмаческа възраст. Първата фаза е от 0 до 2- годишна възраст. Втора фаза е от 2 до 4- годишна възраст и е с най- силно влияние на битовите, хранителни и инфекциозни фактори, асоциирани с развитието на атопия. След 4- годишна възраст се прибавя сенсибилизацията към полени и други външни въздушни алергени, като не се изключва комплексното влияние на споменатите алергени през целия период на детството.

Диагностичният алгоритъм в различните периоди на детството трябва да е съобразен с изложеното по- горе и независимо какви са проявите на атопия да се направи опит за максимално изясняване на “скритата” страна на “айсберга” Атопия.