Диагноза и Лечение

Въпрос                                                          Отговор

1. Имате ли някое от следните оплаквания?

- Оплаквания само от едната ноздра.                    Да Не

- Запушване на носа без други оплаквания.        Да Не

- Гъст зелен секрет от носа.                                    Да Не

- Задно стичане на секрет със слуз или гной.      Да Не

- Болка в лицевата част.                                         Да Не

- Повтарящи се кръвотечения от носа.                 Да Не

2. Имате ли някое от следните оплаквания за повече от 1 час през повечето дни или сезонно?

- Воднист секрет от носа.                                       Да Не

- Кихане, особено силно и на пристъпи.              Да Не

- Запушване на носа.                                               Да Не

- Сърбеж в носа.                                                      Да Не

- Конюнктивит- зачервени, сърбящи очи.           Да Не

Симптомите описани в отговора на въпрос № 1 обикновено не се срещат при Алергичния ринит.

Положителен отговор „Да” изисква консултация със специалист. Вероятна друга диагноза или усложнен Алергичен ринит /асоциирани заболявания/.

Повече от един отговор „Да” за въпрос № 2 предполага Алергичен ринит.

Диагностичен подход:

- Физикално изследване:

Напречна гънка на носа,

Алергични сенки под очите

Хиперплазия на конхите

Ливидна, едемна лигавица.

- При персистиращ ринит:

Изключване на други причини

Предна риноскопия

Назална ендоскопия

- Опит за лечение:

Интраназален кортикостероид

Антихистамин

- Подобрение.

- Алергодиагностика:

Кожни проби за потвърждаване на Атопия.

Алергени, определяне специфичните Иг Е антитела.

Начин на протичане:

Интермитентни:

Симптоми

< 4 дни седмично или до 4 седмици.

Персистиращи:

Симптоми

Целогодишно.

Класификация на различните форми.

Силна ринорея – прозрачен секрет, пристъпно кихане, нарушено внимание, кашлица, сърбеж, зачервяване, конюнктивит, ангажиране на синусите, възпаление на Евстахиевата тръба и промени в слуха са най- често срещаните клинични прояви и усложнения при децата над шестгодишна възраст.

Изложеното във въпросника и Класификацията на това алергично заболяване Алергичен ринит не покрива клиничните прояви при децата в ранна детска възраст. При тях най- често се касае за АРС – алергично респираторен синдром с усложнение инфекциозен възпалителен процес. Конгестия и ливидни лигавици, назо- фарингеална разностепенна обструкция, усложнена от увеличени небни тонзили, Аденоидна вегетация, сериозни Отити насочват за наличие на алергично възпаление.

Асоциирано заболяване с алергично- инфекциозно възпаление – целогодишно, хронично протичане. Характерно е ангажирането на лимфните възли, фарингиалната лигавица, Евстахиевата тръба, Ушите. При правилна диагноза и комплексно лечение за асоциирано заболяване не можем да определим водещата роля на етиологичните фактори. Доказване на налична Атопия има решаваща роля за ефективното лечение и прогнозата. По наши данни при тези деца с АРС и инфекция на ГДП не се провеждат своевременно диагностични мероприятия за доказване на Атопия в доболничната помощ.

Авторът успява да докаже, че при тези заболявания на ЧБД участието на Атопията е над 75 % при децата до 6- годишна възраст. Тези резултати недвусмислено показват необходимостта от нов диагностично лечебен алгоритъм в доболничната практика. Тези деца не са приоритет за Алерголозите като на практика не участват в диагностично лечебния процес.

Значението на това заболяване се определя и от доказаната връзка с възникването на респираторна алергия, преминаваща в най- тежката форма на атопия – Бронхиалната астма, при 40- 60 % от тези деца. Децата с изявена Астма в 60- 80% имат клинични прояви на алергичен ринит.

Тези данни дават основание да разлеждаме тези две прояви на атопия – една дихателна система, едно заболяване.

Лечение:

При разнородна група етиологични причини за асоциирани заболявания лечението е комплексно, цялостно насочено към всички причини. Патогенетичното и симптоматично такова трябва да бъде придружаващо и не може да измести етиологичното лечение.

При спазване на тези основни принципи и правилно поставена диагноза лечението може да бъде превантивен фактор за превенция на Астма и хроничния ход след периода на детството.

При децата до 4- 5- годишна възраст е правилно да говорим за АРС на ГДП вместо Д: Алергичен ринит. Алергичното възпаление обхваща почти всички анатомични структури в носоглътката и ушите. При повечето упорити, тежки и резистентни случаи и задух от “горен тип” ГДП при поставена диагноза Алергичен ринит установяваме надеждно участието на хранителната алергия като етиологичен фактор.