Диагноза и Лечение

АТОПИЧНИЯ ДЕРМАТИТ е една от формите на Атопия, включва се още АЛЕРГИЧНИЯТ РИНИТ и БРОНХИАЛНАТА АСТМА. Те имат сходна етиология и патогенеза и често се наблюдава едновременната им клинична изява. Най- често първата проява на атопия е атопичният дерматит и започва в първата година от живота на децата.

Според различни източници честотата на атопичния дерматит варира от 10% до 20% в ранна детска възраст и намалява до 1%- 3% при възрастните. Честотата му непрекъснато нараства особено в държавите с по- висок жизнен стандарт. Като причини се посочват комлекс от външни и вътрешни алергизиращи фактори с доказана роля на нарушена регулация на имунната система.

Адекватното обяснение за значимостта на това заболяване и тенденцията за повишаване на честотата му е съчетанието между потенциални алергизиращи фактори от околната среда и предизвикваните вариации в генната характеристика на човешката популация. Съществено значение в етиологията на атопичния дерматит/екзема заема нарушената синтеза на филагрина, протеин в кожата, който играе основна роля в поддържане целостта на кожната бариера. При екземния фенотип, формиран от мутации на гена, са отговорни за “дефектната“ продукция на филагрин.

Според резултатите от международната изследователска програма /ISAAC/ фаза 1 и 3 на челно място сред причините се нареждат прекалената и честа употреба на сапуни, шампоани при рисковите деца.

Нарушаването на кожната бариера и увеличеният риск от проникване на различни контактни алергени е последвано от развитие на пълната клинична картина на АД. Той е част от “триадата” на Атопията, като предхожда или съпътства Алергичния ринит и Бронхиалната астма.

Д- р Илиян Илиев д. м.

Клинични симптоми на заболяването са зачервяване кожата на лицевите страни /плаки/, кожен еритем, непоносим сърбеж, водещ до екскориации и нарушаване целостта на кожата. Характерни прояви са сухота на кожата и лихенификация. Суха, напукана кожа в ранното детство често е входна врата за пиодермии, смесени екземи. Ако се търсят, почти винаги се откриват и другите прояви на Атопия.

Патогенеза на Атопичния дерматит:

- Преобладаване на Тн2 тип имунен отговор и нарушение на естествения локален и общ имунитет.

- Сухотата на кожата е отличителен белег на болните от АД. Установено е, че това се дължи на дефект на епидермалната бариера и води до повишена загуба на вода.

Освен това не е известна причината за неконтролираната епидермална серин протеазна активност, водеща до бариерна кожна дисфункция. Пациентите с АД са с повишен риск от развитието на някои бактериални инфекции като Сафилококус ауреус, Вирусни- Херпес симплекс, Варицела и Фунгиални инфекции.

Едно от разумните обяснения е намалената способност на кожата да продуцира антимикробни пептиди. Установено е, че в кожата на пациентите с АД има частичен дефицит на плазмоцитни дендритни клетки, допринасящо за намалената защита. Хронично рецидивиращият му ход, силният сърбеж, честите вирусни и бактериални инфекции като усложнение значително влошават качеството на живот. Лечението изисква много време и средства.

Много резултати от клинико – имунологични проучвания посочват “ключовата“ роля на хранителната алергия /алергията към протеините на кравето мляко/ като алергизиращ фактор и потенциращ фактор в по- нататъшната алергизация в посока изява на другите форми на атопия. Атопичната екзема е предизвикателство пред лекарите и често не се лекува правилно- етиологично, патогенетично и симптоматично /комплексно и цялостно/.

Днес усилията са насочени към:

- възстановяване цялостната защита на кожата – бариерна функция;

- промяна на Тх2 имунната реактивност, намаляване или отстраняване на алергенната експозиция. Постигане на имунна толерантност;

- симптоматика- хидратиране на кожата и омекотяване;

- противо инфекциозно лечение на усложненията;

- отстраняване на сапуни, шампоани или използване на хипоалергенни такива.

- елиминация на хранителните алергени и хранене по правилата на Нутрогеномиката.