Природните лекове, които наистина спасяват

Народната медицина през изминалите десетилетия ни е показала как природните екстракти могат да бъдат животоспасяващи. При това вълшебните свойства на растенията още не са изследвани докрай – те още крият тайни за съвременната медицина, пише Deutsche Welle.

Макар билковите лекарства често да са подценявани и смятани за ненаучен метод, над една трета от съвременните медикаменти са получени пряко или косвено тъкмо от растения, микроорганизми и животни.

Кората на дървото Galbulimima belgraveana

Сега учени от изследователския институт „Скрипс“ в щата Калифорния са установили, че химикал, съдържащ се в кората на дървото Galbulimima belgraveana, има психотропен ефект, който може да помогне при лечението на депресия и тревожност. Дървото расте само в отдалечените тропически гори на Папуа Нова Гвинея и Северна Австралия. Коренното население отдавна го използва като лечебно средство срещу болки и срещу температура.

„Това показва, че новата терапевтика все още крие тайни за западната медицина. Има традиционни лекарства, които все още чакат да бъдат проучени“, казва ръководителят на изследването Райън Шенви, който е професор по химия.

Опиумът се използва за облекчаване на болките от над 4000 години

Вероятно най-известният пример за лекарство, извлечено от растителен вид, е опиумът. Той се използва за облекчаване на болките от над 4000 години. От опиумния мак се правят опиатите морфин и кодеин, които имат силно въздействие върху централната нервна система.

Но кои други лекарства на растителна основа от древността се отличават с медицински свойства? И доколко солидни са научните доказателства за тяхното въздействие?

Кадифен боб за Паркинсон

Кадифеният боб (Mucuna pruriens) се използва в древната индийска аюрведична медицина, както и в китайската вече над три хилядолетия. Древни текстове разказват, че лечители са използвали неговите екстракти, за да намалят треперенето на пациентите и да овладеят болестта, която днес наричаме болест на Паркинсон.

Изследванията показват, че кадифеният боб съдържа съставка, наречена леводопа. Тъкмо това е лекарството, което днес се прилага за лечение на болестта на Паркинсон. Леводопа помага за спиране на тремора – тя увеличава допаминовите сигнали към мозъка, които контролират движението.

Модерното приложение на леводопа започва в началото на XX век, когато полският биохимик Казимир Функ успява да я синтезира. Десетилетия по-късно, през 60-те години на миналия век, учените установяват, че съставката може да се използва за спиране на треперенето на пациенти с Паркинсон. Лекарството е истинска революция в борбата със заболяването и играе и до днес ключова роля в неговото лечение.

Глог

Медицинските свойства на глога (Crataegus spp.) са описани за първи път от гръцкия лекар Диоскорид през първи век и от китайския медик Тан-Бен-Као през седми век.

Клинични изпитания в съответствие със съвременните стандарти са установили, че глогът понижава кръвното налягане. Респективно би могъл да е от полза и за лечението на сърдечно-съдови заболявания. Плодовете на глога съдържат съединения със значителна антиоксидантна активност.

Екстрактите на глога обаче все още не са подходящи за масова медицинска употреба – проучванията продължават. Необходими са по-прецизни изследвания, за да се оцени правилно дългосрочното му приложение при различни заболявания.

Кората от тихоокеанския тис влияе благотворно на рака

Тисовете заемат специално място в европейската митология на медицината. Повечето части на дървото са много отровни. В миналото това е предизвиквало асоциации както със смъртта, така и с безсмъртието. Тисът присъства например в котела на вещиците от „Макбет“.

Но най-полезни медицински качества има един вид тисово дърво, което расте в Северна Америка – става въпрос за тихоокеанския тис (Taxus brevifolia). През 60-те години на 20-и век учените откриват, че неговата кора съдържа съединения, получили името таксели. Едно от тях – т.нар. паклитаксел, се прилага като ефективно лекарство при лечението на рак. Паклитаксел може да попречи на раковите клетки да се размножават и така да спре развитието на болестта.

Чудодейното лекарство от върбова кора

Кората от върба е друго традиционно лекарство с дълга история. Преди 4000 години в древен Шумер и Египет тя била използвана за облекчаване на болките и оттогава се е превърнала във важна част от медицината.

Върбовата кора съдържа съединение, наречено салицин. Впоследствие то изиграва основно значение за откриването на аспирина – най-разпространеното лекарство в света.

Аспиринът има различни медицински свойства. Сред тях са облекчението на болките, намаляването на температурата и предотвратяването на инсулти. За първи път влиза в масова употреба като средство срещу високата температура при пандемията от грип през 1918-а година.

Източник : fakti.bg