Проф. Масларов: Всяка минута по един човек в ЕС получава инсулт

„Инсултът може да бъде предотвратен със здравословен начин на живот. Последиците от мозъчен инфаркт могат да бъдат намалени драстично, ако болният получи светкавична медицинска помощ. Само за последните години броят на тромболизираните инсулти е нараснал пет пъти. Инсултът променя живота не само на пациента, но и на неговите близки. Всяка минута един човек в Европейския съюз получава инсулт. Този инсулт може да бъде смъртоносен или инвалидизиращ, което води до промяна в живота не само на пациента, но и на неговите близки. Последствията от инсулта са не само здравословни, а също социални и финансови“. Това каза в интервю за БГНЕС проф. д-р Димитър Масларов, дм, дн, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ – София по повод Световния ден за борба с инсулта.

„Броят на исхемичните инсулти в България се движи около 50 000 – 52 000 случая годишно. В предпандемичната 2019 г. и при началото на пандемията през 2020 г. НЗОК отчита намаляване на исхемичните инсулти – около 40 000 случая, лекувани в болници. В условията на пандемията от COVID-19 голяма част от хората се страхуваха да се консултират с лекар и да посещават болнични заведения“, разказва проф. Масларов.

ADVERTISING

„Ние, невролозите, сме убедени, че инсултът е предотвратим и лечим. Съществува значителен потенциал за намаляване тежестта на инсулта, включително и на дългосрочните последици. Това изисква съвместни и координирани действия на здравните специалисти от различни специалности (най-вече невролози, но също интервенционални радиолози, физиотерапевти и др.), фармацевтичната индустрия, министерствата на здравеопазването и на социалната политика, други държавни органи и неправителствени организации. Изключително важно е да се повиши нивото на ограмотеност на населението относно ранно разпознаване на белезите на инсулта“, обясни медикът.

По думите му над 50% от пациентите с инсулт могат да получат бързо и адекватно лечение в специализирано болнично звено със статут на център за лечение на мозъчни инсулти, което разполага денонощно със специалисти и апаратура. „В България почти 20 години се прилага венозна тромболитична терапия в повече от 40 центъра, а невроинтервенционално лечение (артериална тромболиза и тромбектомия) се прилага в няколко центъра в страната. Само за последните години броят на тромболизираните инсулти е нараснал пет пъти. През 2014 г. има проведени 270 венозни тромболизи, през 2018 г. – 1177, а за шестте месеца на тази година – почти 700. Това е голямо постижение на невролозите в страната. Разбира се, има още много какво да се желае по отношение на организацията, логистиката, окомплектовката и създаването на обучени кадри“, каза още д-р Масларов.

„Профилактиката е от изключително значение“, допълва проф. Масларов. „Тя включва профилактика на атеросклерозата въобще, защото тя е основен рисков фактор за увреда на мозъчните съдове. Рисковите фактори се делят на две големи групи, едната обхваща възраст, пол, раса и генетична предиспозиция; а другата – артериалната хипертония, следвана от захарния диабет, ритъмните нарушения на сърцето или т. нар. предсърдно мъждене, нарушенията в липидния статус (т. нар. дислипидемии), затлъстяването, тютюнопушенето, нерационалното хранене, намалената физическа активност. Има и трета група, която пряко влияе на възникването на инсулт: метаболитен синдром, злоупотреба с алкохол, хиперхомоцистеинемия, хиперурикемия, злоупотреба с лекарства, промени в коагулационния статус на кръвта, дълговременна и неконтролирана употреба на орални противозачатъчни средства, тежка мигрена, обструктивна сънна апнея, депресия и др.“ уточни лекарят.

Когато говорим за физическата активност, то става въпрос за една регулярна, неизтощителна системна физическа активност. И за това има програми на съвременните смартфони, всеки човек може да си знае маршрута, така че да извършва една разходка на ден от 10 хиляди крачки, която при всички положения оказва своето благотворно влияние върху цялостната физиология на организма и върху мозъчната функция, съветва проф. Масларов.

„След пандемията лекарите все повече научават за дългосрочните последици от вируса, или т. нар. LONG COVID, чиито симптоми могат да продължат до шест и повече месеци. Сред тях са: главоболие, болки по мускулите (т. нар. миофасциален синдром), нарушена памет, депресия и тревожност, нарушения на съня и др. „Мозъчната мъгла“ (brain fog) се дефинира като състояние на липса на остра памет или трудност за концентрация. Засегнатите от състоянието усещат, че не могат да мислят ясно, да смятат наум, както и трудно си спомнят имена на хора, предмети и др.“, подчерта той.

„Европейската организация по мозъчни инсулти си поставя няколко цели до 2030 г.: създаване на национален план, обхващащ цялата верига от грижи при инсулта – от първичната профилактика до живота след инсулт. Българското дружество по неврология периодично актуализира Националния Консенсус за профилактика, диагностика и лечение на мозъчносъдовите заболявания, който представлява актуална и солидна научна основа на този план; над 90% от пациентите с инсулт да получат бързо и адекватно лечение в специализирано болнично звено, което разполага със специалисти и апаратура; и да се намали броят на инсултите с 10%“, завърши проф. Масларов.

Източник : fakti.bg